Имунната система е естествената защитна стена на организма, но ако не функционира правилно има риск от поява на автоимунно заболяване. Имунната система се състои от органи и клетки, които се борят с различни видове инфекции. Основните ѝ части са:
- Бели кръвни клетки
- Антитела
- Система на комплемента
- Лимфна система
- Далак
- Тимус
- Костен мозък
Белите кръвни клетки, известни още като клетки на паметта, помагат на имунната система да пази „спомен“ за всеки микроб, който някога е победила. Този „спомен“ ѝ помага да разпознае и убие микроба, ако навлезе отново в тялото. Независимо от това някои инфекции, като грип и настинка, не създават имунитет. [1]
Какво е автоимунно заболяване?
Автоимунните заболявания са състояния, при които имунната система се обърква и атакува здрави клетки в тялото. Ако функционира правилно, имунната система прави разлика между чуждите клетки и клетките на тялото. При автоимунно заболяване системата приема части от тялото като чужди. При такива случаи се освобождават протеини, които атакуват здравите клетки.
Досега не е установено поради какви причини се появява този срив в имунната система. Доказано е само, че някои хора са по-склонни към такива заболявания. Фактор може да бъде пол, етнос и наследственост. Поради ръст на автоимунните заболявания през последните години, учените смятат, че фактори на околната среда също могат да бъдат причинители.
Досега има установени над 80 вида автоимунни заболявания.
Десет от най-известните са:
- Диабет – имунната система напада и унищожава клетките, които произвеждат инсулин. Това води до повишаване на кръвната захар и увреждане на някои органи, като сърце, бъбреци, очи и нерви.
- Ревматоиден артрит – имунната система атакува ставите. Това причинява възпаление, болка и скованост.
- Псориазис – това е състояние, при което се предизвиква свръхпроизводство на кожни клетки. В следствие на това се образуват възпалени петна, с плака, по кожата.
- Множествена склероза – при това заболяване се уврежда миелиновата обвивка, която е защитното покритие на нервните клетки в централната нервна система. Увреждането може да доведе до изтръпване, слабост и проблеми с двигателния апарат.
- Лупус – въпреки, че в началото е описвано като кожно заболяване, лупусът засяга много органи. Най-често са засегнати ставите, бъбреците, мозъкът и сърцето.
- Болест на Крон – това е възпалително заболяване на червата. То може да засегне всяка част от стомаха или червата.
- Автоимунен васкулит – при това заболяване имунната система атакува кръвоносните съдове и ги възпалява. Това води до стесняване на артериите и вените.
- Тиреоидит на Хашимото – заболяването забавя производството на хормони на щитовидната жлеза. Симптомите включват умора, косопад, наддаване на тегло и подуване на щитовидната жлеза.
- Цьолиакия – познато най-вече като глутенова непоносимост, заболяването предизвиква възпаление на стомашно-чревния тракт. Обостря се при прием на храни съдържащи глутен – пшеница, ръж и други зърнени продукти.
- Пернициозна анемия – това е състояние, водещо до дефицит на протеин, който е необходим за усвояването на витамин Б12 от тънките черва. Среща се най-често при хора над 60 годишна възраст. [2]
Какво да предприеме човек, ако има автоимунно заболяване?
В повечето случаи няма лечение за тези заболявания. Основната цел на лекарствата е да потисне имунната система и да облекчи симптомите на възпаление. В много случаи хората страдащи от автоимунно заболяване пият лекарства цял живот.
Въпреки това има няколко начина да се подобри начина на живот въпреки болестта:
- Здравословен начин на хранене – в диетата да се включат здравословни и добре балансирани ястия. Плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни са чудесна добавка към здравословното хранене. Наситените мазнини, солта и захарта трябва да бъдат ограничени.
- Физическа активност – в зависимост от състоянието е добре да се извършва редовна физическа активност. Упражненията помагат на хора с болки в мускулите и ставите.
- Почивка и намаляване на стреса – почивката дава възможност на тъканите и ставите да се възстановят. Стресът и тревожността могат да отключат някои симптоми при някои автоимунни заболявания.
Животът с автоимунно заболяване не е невъзможен. При подходяща терапия и промяна в начина на живот, автоимунното заболяване може да не повлияе на нормалното ежедневие. Много важно е състоянието да се следи от лекар, за да могат да бъдат предприети навременни мерки. [3]
Източници:
