Български научен екип предизвика внимание с нов подход към агресивни тумори
В последните седмици се завъртя новина за български научен екип и „пробив“ в контекста на рак на мозъка и костите. Трудът на българските учени е повод за гордост и заслужава специално внимание, тъй като обещава надежден път към бъдещи терапии – чрез по-доброто разбиране на механизма за възникване на рака.
В тази статия ще разкажем ясно кой стои зад проекта; какво е доказано (и публикувано) и защо подобна методология може да е важна именно за най-агресивните тумори.
Кой е екипът и какво е неговото постижение
Проектът е свързан с доц. д-р Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология (Institute of Molecular Biology „Acad. Roumen Tsanev“) към БАН (Bulgarian Academy of Sciences). Доц. Стойнов и екипът му работят върху този проект вече близо 7 години.
Екипът вече има публикуван научен труд в Nature Cell Biology (2025) за своя специфичен метод, който позволява проследяване на динамиката на хромозомите в живи клетки (live-cell karyotyping / chromosome tracking). Този подход е ключов, защото раковите клетки използват специфични механизми, които могат да бъдат разкрити чрез наблюдение на отделните хромозоми. Методите, които ни позволяват да „видим“ конкретни процеси в живи клетки често са основата, върху която по-късно се развиват терапевтични стратегии. Тоест – ако учените успеят да открият „слабите места“ на някои от туморите, това би открило възможности за създаване на нови терапии.
В момента изследователската група на доцента включва между осем и десет души. Всеки от тях развива собствено направление в рамките на общия проект. В екипа има и млади учени, част от които са се завърнали от чужбина. Те са мотивирани да приложат натрупания опит и да допринесат за развитието на научните изследвания в България.
Какво означава „да проследиш хромозоми в живи клетки“?
Когато клетката се дели, хромозомите трябва да се подредят и разделят изключително точно. Ако има грешки, това може да доведе до геномна нестабилност – една от ключовите характеристики на рака.
Технологии като live-cell imaging и усъвършенствана микроскопия + алгоритми (включително машинно обучение) дават възможност да се „маркират“ конкретни структури; да се следи поведението им в реално време; да се сравнява как нормални и туморни клетки се държат в критични фази на делене.
Това е важно, защото някои тумори са устойчиви именно заради „умни“ клетъчни механизми – те намират обходни пътища да продължат да се делят, дори когато средата е неблагоприятна.
Какви са предизвикателствата пред българските учени?
В момента екипът се нуждае от микроскоп, който да следи два маркера едновременно. И bTV, и Bulgaria ON AIR акцентират в своите публикации върху нуждата от нов микроскоп, тъй като текущият апарат е твърде бавен.
Необходим е и сериозен изчислителен ресурс (специализирани сървъри с голям капацитет), тъй като се касае за големи файлове/видео данни, обработка и обучение на модели. По начало този тип микроскопи генерират огромно количество данни – например едно денонощие видеозапис може да заема няколко терабайта.
Трудностите, пред които се изправят българските учени не са нещо, с което не се сблъскват и техните колеги от чужбина. Това е реалност в модерната клетъчна биология – високото качество на данните изисква и висок клас апаратура.
Екипът на Dr.Biomaster би искал да поднесе своите уважения към доц. д-р Стойно Стойнов и неговия екип! Новината за български научен екип, който прави пробив по отношение по-доброто разбиране на механизмите, които водят до рак на мозъка и костите е повод за внимание и специално уважение!
Радваме се, че в България се прави наука на световно ниво, което достига водещи международни списания. Надяваме се този метод да ускори откриването на добър механизъм за лечение на най-агресивните видове тумори.
