Лекарствените гъби се използват от хилядолетия за поддържане на нормалната функция на организма, както и за терапия на редица заболявания. С времето търсенето на природни продукти за подобряване на здравето се увеличава. Поради тази причина се увеличава и предлагането на хранителни добавки от всякакъв вид, включително прахове, капсули и екстракти от лекарствени гъби.[1]
Структура на гъбата
Гъбата е „плодното тяло“ на гъбичен организъм, наречен базидиомицет (освен в случая на гъбата Кордицепс – тя е организъм, наречен аскомицет). Базидиомицетите имат три отделни части, които се развиват през целия си жизнен цикъл – спори, мицел и гъби.
Спорите се разнасят във въздуха и при благоприятни условия те покълват и от тях започват да растат разклонени нишки, наречени хифи. Растейки, хифите се сливат и образуват мицел.
Мицелът е подземна мрежа, която се разширява и храни с органична растителна маса. Растителната материя, от която се хранят се нарича субстрат. Ако условията на околната среда са подходящи, мицелът произвежда гъба, известна още като плодно тяло. Това тяло всъщност е репродуктивната система на организма. То произвежда спори, които позволяват създаването на мицелни мрежи и разпространението на гъбите.
Важно е да се отбележи, че мицелът не е гъба и гъбата не е мицел.
Ползи от лекарствените гъби
Гъбите са не само кулинарно удоволствие, но и изключително силни природни продукти, които подкрепят здравето. Лекарствените гъби са ценно допълнение към Китайската медицина от хилядолетия.
В днешно време се провеждат множество изследвания върху потенциала на гъбите за подобряване на здравето. Китайските учени са пионери в отглеждането и изследването на гъби. Те са доказали, че определени гъби, класифицирани като лекарствени, са изключително полезни за имунната система и като терапия при много видове състояния и заболявания.
Плодно тяло или мицел?
Много миколози смятат, че приготвянето на екстракти от гъби от плодните тела е най-ефикасният естествен и изпитан метод. Това се дължи на факта, че добавките, които се правят от плодните тела са с по-високо качество и предлагат концентрирана форма на глюконутриенти и други ценни вещества от гъбите.
От друга страна продуктите, създадени от мицел, включват отглеждането му върху зърно, което след това се суши и се смила на прах. Това е прост и бърз процес, който за жалост дава много ниско съдържание на биоактивни компоненти.
Мицелът съдържа хранителна стойност, подобна на плодното тяло, но има много ниска концентрация на ценни вещества, за разлика от плодното тяло.[2]
Защо да изберем екстракт от плодно тяло пред мицел?
Лечебните гъби и екстрактите от тях съдържат високи нива на бета-глюкани – средно около 30-40 процента. За разлика от тях, мицелните продукти съдържат около 5-7 процента, в някой случай дори 0.
Лечебните гъби и техните екстракти не съдържат нишесте, те произвеждат гликоген като въглехидрати за съхранение. Продуктите от мицел съдържат 35-40 процента нишесте, дължащо се на зърното смляно с тях.
При проведено проучване върху продукти от мицел е доказано, че съдържанието проследява хранителното съдържание на зърното. Закупуването на такъв вид продукти граничи със закупуване на зърнено нишесте.
Бета-глюканите в лекарствените гъби
Благотворните ползи от гъбите, се дължат на техните биоактивни съединения. Тези съединения се намират в по-голямата си част в плодното тяло и по-малко в мицела.
В продуктите произведени от мицел, мицелираното зърно формира основната част на добавката. Това зърно действа като пълнител и разрежда продукта, тъй като не съдържа никакви активни съединения. Мицелираното зърно драстично намалява полезните съединения във всяка доза от добавката.
Цена спрямо качество
Запитвали ли сте се защо има разлика в цените на продуктите от лекарствени гъби на различните производители? Дали зависи от качеството на суровината или от локацията, на която се отглеждат, или има друга причина?
За да си обясним разликата в цените е добре първо да се запознаем с процеса на отглеждане на гъби.
Този процес е дълъг и трудоемък. В него мицелът се използва основно като семе. Въвежда се и се отглежда върху носещ материал, обикновено просо, ръж или пшеница. Този зърнен „хайвер“ се използва за култивиране на лечебните гъби. Той се смесва в дървени стърготини. В продължение на седмици или месеци дървените стърготини се оставят да се култивират с гъбен мицел и след това блоковете се поставят в среда, богата на влага и кислород. Гъбите растат директно върху блоковете, след това се събират и се сушат.
При хранителните добавки, произведени от плодното тяло на гъбите, екстрактът се извлича изцяло от гъбата, без зърно и пълнители. Затова и полезните свойства на гъбите са изключително добре запазени.
От друга страна добавките, направени от мицел, се произвеждат по-бързо и евтино. Мицелът се отглежда върху зърно, което след това се смила на прах. Така крайният продукт съдържа предимно зърно и към него е добавено малко количество гъбен мицел. По този начин и качеството на готовия продукт е много по-различно в сравнение с продуктите произведени от плодно тяло.[1]
Трябва да се има предвид, че лечебните гъби са използвани в традиционната китайска медицина от хиляди години. Те са почитани точно, заради силното благотворно влияние на съставките си върху човешкото здраве. Използвайки продукти на основата на мицел, ефекта от тези съставки се губи и няма никаква полза за здравето.
Най-важното при покупката на хранителни добавки от лекарствени гъби е да се провери произхода и вида на суровината – дали е от мицела или от плодното тяло на гъбата.
Производителите, които държат на високото качество, използват суровини от плодното тяло на гъбите за производството на продуктите си от лекарствени гъби.
От 2003 година до днес фирма „Доктор Биомастер“ е най-големият български вносител и производител на продукти от висококачествени лекарствени гъби. Екстрактите на Доктор Биомастер се произвеждат от плодното тяло на гъбите, за да имат максимално високо съдържание на бета-глюкани и тритерпени.
Ако сте решили да приемате гъби под формата на хранителни добавки, за профилактика или при вече установено заболяване е препоръчително да се консултирате с лекар-микотерапевт.
Източници:
