Недостигът на витамин Д „съсипва“ живота ни!
Здраве и начин на живот
Доктор Биомастер
Споделете с приятел:

Недостигът на витамин Д е широко разпространен и може да има съществено отражение върху здравето.

През зимните месеци слънцегреенето е значително ограничено, а ъгълът на слънчевите лъчи е по-нисък, което рязко намалява количеството UVB-радиация, необходимо за кожния синтез на витамин Д (витамин D).

В географски ширини като тези в Европа, включително България, от късна есен до ранна пролет практически не се образува витамин Д в кожата, дори при престой на открито. В комбинация с по-плътно облекло, по-кратък ден и ограниченото време, което прекарваме навън, това води до значително понижаване на серумните нива на витамин Д, поради което голяма част от населението развива недостатъчност или дефицит през зимния периоди.

Прием на витамин Д през зимните месеци

Ниските нива на витамин Д са асоциирани с повишен риск или по-неблагоприятно протичане на редица състояния, включително астма, депресия, сърдечно-съдови заболявания, ревматоиден артрит, множествена склероза, някои видове рак и диабет. Към момента науката не потвърждава, че дефицитът сам по себе си „води до“ тези заболявания, но показва стабилни епидемиологични връзки.

Витамин Д представлява секостероиден хормон, който се синтезира в кожата от холестеролов прекурсор (7-дехидрохолестерол) под въздействието на UVB-лъчение. Той участва в широк спектър от физиологични процеси, включително поддържането на калциево-фосфорния баланс, костната минерализация и регулацията на имунния отговор.

Колко точно Витамин Д ни е необходим?

В научната литератува често се посочват нива на витамин Д от 40–60 ng/ml. Този диапазон обаче се базира на експертни мнения и наблюдателни проучвания, а не на официален международен консенсус.

Все пак, изследванията показват, че серумни нива около 30–40 ng/ml са свързани с по-добър общ здравен статус на повечето индивиди. Някои учени предполагат, че нивата над 40 ng/ml могат да бъдат благоприятни за намаляване на риска от определени заболявания, включително някои онкологични състояния – макар, че повечето лекари не смятат това все още за доказана превантивна стратегия.

Да съчетаваме ли витамин Д с витамин К?

Витамин Д е добре да се приема комбинирано с витамин K2, калций и магнезий, тъй като действа в синергия, особено по отношение на костното здраве и калциевия метаболизъм – факт, добре подкрепен от физиологични и клинични данни.

Да съчетаваме ли витамин Д с витамин К?

Ниските нива на витамин Д и риска от заболявания

Витамин Д за превенция на сърдечно-съдови заболявания

Дългосрочно финландско проучване установява, че ниските нива на витамин Д в детството са асоциирани с по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания в зряла възраст. По-конкретно, нива под 37 nmol/L са свързани с приблизително двукратно повишен риск. Оптимизирането на витамин Д в детството се разглежда като потенциална стратегия за дългосрочна сърдечно-съдова профилактика.

Витамин Д при депресия

Ниските нива на витамин Д са асоциирани с депресивни симптоми, а при някои проучвания – и с изразена тревожност при голяма част от изследваниет индивиди. Но данните за връзка с психотични разстройства са ограничени и не позволяват категорични изводи. Някои изследователи твърдят, че серумни нива от 60–80 ng/ml са необходими за поддържане на по-добро психично здраве при хора с установени депресии.

Витамин Д за имунитет

Витамин Д и ролята му за имунната система

Някои наблюдателни проучвания показват, че адекватните нива на витамин Д подпомагат нормалната функция на имунната система, включително активността на определени имунни клетки.

Витамин Д участва в модулацията на вродения и придобития имунитет. Добре е да се приема през студените месеци, и особено в периоди на грипни епидемии, но не може да се разглежда като антивирусно лекарство.

Някои финландски и други кохортни проучвания показват, че хората с по-високи нива на витамин Д могат да имат по-добра прогноза при меланом и при по-малки по площ тумори на кожата.

Витамин Д при диабет

Адекватните нива на витамин Д са свързани с по-добър глюкозен метаболизъм и инсулинова чувствителност. Въпреки това, данните не позволяват категорично заключение, че витамин Д самостоятелно предотвратява развитието на диабет тип 2. Наблюдавани са и ефекти върху гени, свързани с липидния метаболизъм, но клиничното им значение все още се изследва.

Витамин Д при диабет

Витамин D като средство за постигане на дълголетие

Мащабното проучване „VITAL“ (25 000 участници) показва, че при хора над 50 години, приемали витамин Д₃ (2000 IU дневно), се наблюдава до три пъти по-бавно скъсяване на теломерите в сравнение с плацебо.

Витамин Д₃ – той ли е по-подходящ да приемаме като добавка?

Ако искаме да приемаме вит. Д на капсули (под формата на хранителна добавка), в аптеките най-вероятно ще Ви препоръчат добавка с витамин Д₃ (D₃ – холекалциферол), която е идентична на витамин Д, който организмът синтезира естествено в кожата под въздействие на слънчевата светлина. Добавките на капсули с витамин Д₃ повишават ефективно и поддържат по-стабилно серумните нива на 25-хидроксивитамин D, има по-дълъг биологичен полуживот и водят до по-предсказуем физиологичен ефект в организма.

Прием на витамин Д3

Поради тези причини повечето клинични проучвания използват именно хранителни добавки с витамин Д₃, особено при дългосрочен прием – с цел корекция на дефицит и поддържане на оптимален витамин D-статус.

Как да си набавим витамин D натурално?

Епидемиологични данни сочат, че приблизително 30–50% от населението в Европа и Северна Америка има недостатъчни нива на витамин Д, като дефицитът е по-чест сред възрастните хора.

Разумното излагане на слънце все пак си остава най-важният естествен източник на витамин Д. Данните показват, че при определени условия (географска ширина, сезон, тип кожа) 15–30 минути излагане на слънце могат да допринесат за синтеза на витамин Д. Въпреки това, няма универсално безопасно време, а периодът между 11 и 14 ч. се характеризира с най-висок UV индекс и повишен риск от кожни увреждания, поради което препоръките трябва да са индивидуални.

Лечебната гъба Майтаке като натурален източник на витамин Д

Ергостеролът е естествен растителен стерол, който се съдържа в значителни количества в лечебната гъба Майтаке (Grifola frondosa) и представлява прекурсор на витамин D₂ (ергокалциферол). При излагане на ултравиолетова светлина ергостеролът се превръща във витамин D₂ – по аналогичен механизъм на синтеза на витамин D₃ в човешката кожа.

Майтаке прах на Др. Биомастер на топ цена

Набавянето на ергостерол от гъби като Майтаке е особено ценно, защото е напълно натурално и естествено, и може да се разглежда като част от балансираното хранене. Така гъба Майтаке се явява естествен хранителен източник на витамин Д, подходящ за хора с ограничено слънчево излагане, както и за вегетарианци и вегани.

Освен това, прахът от гъба Майтаке доставя ергостерола в комплекс с други биоактивни вещества – бета-глюкани (β-глюкани), полифеноли, олигоелементи и минерали – което допринася за цялостен физиологичен баланс и имунна подкрепа, без да се разчита на синтетични източници, като същевременно се запазва хранителният, а не непременно фармакологичният характер на приема.

Важно: Високи дози Витамин Д (например 1000 IU на килограм телесно тегло) могат да бъдат потенциално опасни и крият риск от токсичност.

При въпроси, моля консултирайте се с личния си лекар или с някой от лекарите – членове на медицинския ни екип!

Запазете час за консултация с лекарите на Dr. Biomaster

Източници:

  1. ВИТАМИН D И МНОГОСЛОЙНИТЕ ЗДРАВНИ СВОЙСТВА

    При хронични заболявания:

    • Sizar O, et al. — Недостиг на витамин D е свързан с рискове от рак, сърдечно-съдови заболявания, диабет, автоимунни заболявания и депресия (обзорни данни).
      https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30335299/
    • Holick MF. — Наблюдателни проучвания подкрепят асоциации между витамин D и ракови, автоимунни и инфекциозни заболявания.
      https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/18400738/
    • Muscogiuri G, et al. — Преглед за витамин D и сърдечно-съдови рискови фактори и механизми.
      https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/22265795/
    • Vitamin D Deficiency — Обзор, включва данни за асоциации с множество хронични заболявания.
      https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK532266

  2. ВИТАМИН D И ИМУННА СИСТЕМА / АВТОИМУНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

    VITAL проучване (Randomized Clinical Trial)

    • VITAL (Vitamin D and Omega-3 Trial) — Едно от най-големите рандомизирани контролирани проучвания за витамин D (2000 IU дневно) с >25 000 души, проучващо рака и сърдечно-съдовите събития.
      https://en.wikipedia.org/wiki/Vitamin_D_and_Omega-3_Trial
    • Zhao SS, et al. — Анализ от VITAL показва възможен ефект на витамин D намаляване на риска от автоимунни заболявания като групов изход (но с несигурни данни за индивидуални автоимунни състояния).
      https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC7614794/

  3. ВИТАМИН D И СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

    • Gouni-Berthold I, et al. — Наблюдателни проучвания показват асоциации между ниски нива на 25(OH)D и CVD рискови фактори (хипертония, диабет) и съдови събития.
      https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19601865/
    • Savastio S, et al. — Преглед на данните за витамин D и въздействие върху CVD биология и рискови маркери.
      https://www.mdpi.com/1422-0067/21/10/3536
    • Grant WB. — Обзор подчертава резултати от кохортни проучвания, които показват по-ниски CVD рискове при по-високи 25(OH)D нива.
      https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/39861407/

  4. ВИТАМИН D И ДИАБЕТ

  5. ВИТАМИН D И АСТМА / РЕСПИРАТОРНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

  6. РАК И ВИТАМИН Д

  7. СЛЪНЧЕВА СВЕТЛИНА И ВИТАМИН D СИНТЕЗ

  8. ВИТАМИН Д И ЛЕЧЕБНАТА ГЪБА МАЙТАКЕ

    • Изследване на съдържанието на витамин Д₂ и ергостерол в ядливи гъби — тази публикация разглежда Майтаке и други различни видове гъби, техните нива на ергостерол и повишаване на витамин D₂ след UV-C облъчване.
      https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27866467/
    • Конкретно проучване върху Maitake (Grifola frondosa) при дефицит на витамин D при миши модел показва, че хранителният прием на Майтаке увеличава нивата на 25(OH)D₂ в плазмата и нормализира генната експресия, свързана с витамин D метаболизма в сравнение с контролни групи.
      https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/40509673/

Споделете с приятел:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *