Какво представлява синдромът на раздразненото черво?

Синдром на раздразненото черво – хронично функционално разстройство на храносмилателната система, което засяга работата на дебелото черво. Въпреки че не предизвиква трайни увреждания, той може значително да влоши качеството на живот. Характеризира се с периодични болки в корема, подуване, газове и промени в изхождането – диария, запек или редуване на двете.

 

Какви са причините за поява на синдром на раздразненото черво?

Точният механизъм зад развитието на синдрома на раздразненото черво (IBS) все още не е напълно ясен, но изследванията сочат, че няколко фактора могат да допринесат за появата му:

• Чувствителност на червата – хората със синдром на раздразненото черво често имат свръхактивна нервна система в храносмилателния тракт, което води до болка и дискомфорт;
• Промени в чревната микрофлора – нарушения в баланса на полезните бактерии могат да засилят симптомите;
• Неравномерна моторика на червата – по-бързи или забавени движения на червата водят съответно до диария или запек;
• Възпалителни процеси – при някои хора се наблюдава лека хронична възпалителна реакция в червата;
• Стрес и емоционални фактори – тревожността, депресията и стресът могат да предизвикат или влошат симптомите;
• Хранителни тригери – определени храни (като мазни храни, млечни продукти, кофеин и газирани напитки) могат да усилят дискомфорта.

 

Как се проявява синдромът на раздразненото черво?

Симптомите могат да варират по тежест и честота при различните хора. Най-често срещаните са:

• Коремна болка и спазми, които обикновено намаляват след изхождане;
• Подуване и газове, особено след хранене;
• Редуване на запек и диария, като при някои хора преобладава едно от двете състояния;
• Усещане за непълно изхождане, дори след дефекация;
• Присъствие на слуз в изпражненията, но без наличие на кръв;
• Повишена чувствителност към определени храни и стресови ситуации.

Как се поставя диагнозата?

Няма специфичен тест, който да потвърди диагнозата, но лекарите използват определени критерии и изключват други заболявания със сходни симптоми. Според Римските критерии IV, диагнозата се поставя, ако пациентът има коремна болка поне веднъж седмично през последните три месеца, съчетана с промени в честотата или консистенцията на изпражненията.

 

Кои хора са по-предразположени?

Синдромът на раздразненото черво е широко разпространен и може да засегне всеки, но по-често се наблюдава при:

• Жени – жените страдат от това състояние два пъти по-често от мъжете.
• Хора на възраст между 20 и 50 години – най-често симптомите започват в млада възраст.
• Лица с фамилна обремененост – генетиката играе роля в предразположеността към синдрома.
• Хора с високи нива на стрес – емоционалното напрежение и тревожността често обострят симптомите.

Хранене при синдром на раздразненото черво

Храненето играе ключова роля в контрола на симптомите при наличие на синдром на раздразненото черво. Ето някои основни насоки:

• Избягвайте газообразуващи храни – бобови култури, зеле, лук и газирани напитки могат да засилят подуването.
• Намалете консумацията на мазни храни – пържените и тежките ястия могат да влошат симптомите.
• Консумирайте повече разтворими фибри – овесени ядки, ленено семе и банани помагат за регулиране на храносмилането.
• Опитайте т.нар. „FODMAP“ диета – елиминиране на трудно усвоими въглехидрати, което може да намали симптомите при някои хора. FODMAP е акроним за ферментиращи олигозахариди, монозахариди и полиоли, които са късоверижни въглехидрати (или захари), които се абсорбират слабо в тънките черва. Храните с високо съдържание на FODMAPS включват: прясно мляко и млечни продукти, продукти на основата на пшеница, боб и леща и някои зеленчуци като лук и чесън.
• Поддържайте добра хидратация на организма – приемът на достатъчно вода помага за правилното функциониране на червата.
• Хранете се редовно и на малки порции – големите порции могат да натоварят храносмилателната система и да предизвикат още по-голямо раздразнение.

 

Лекарствени средства при синдром на раздразненото черво

Лечението при синдрома на раздразненото черво обикновено включва лекарствени медикаменти за контрол на симптомите:

• Спазмолитици – те намаляват коремните спазми;
• Лаксативи или антидиарийни средства – те регулират чревния ритъм според нуждите на пациента;
• Пробиотици – подпомагат възстановяването на чревната микрофлора;
• Антидепресанти – предписват се в определени случаи, когато синдромът е свързан със силен стрес или тревожност.

 

 

Природни средства за облекчаване на симптомите при синдром на раздразненото черво

Много хора търсят алтернативни методи за облекчаване на симптомите чрез природни средства. Някои от най-ефективните са:

• Чай от мента – има доказан спазмолитичен ефект и може да помогне за облекчаване на болката.
• Чай от лайка – действа успокояващо върху стомашно-чревния тракт и намалява възпалението.
• Джинджифил – стимулира храносмилането и намалява подуването.
• Алое вера – има благоприятен ефект върху червата и може да намали възпалението.
• Пробиотични храни – киселото мляко, кефирът и ферментиралите зеленчуци подпомагат здравословния баланс на чревната микрофлора.

 

 

Как лекарствените гъби могат да помогнат?

Лекарствените гъби са все по-предпочитано природно средство за подкрепа на здравето, включително за хора, страдащи от синдром на раздразненото черво. Те съдържат биоактивни съединения като бета-глюкани, полизахариди и антиоксиданти, които могат да помогнат за:

• Намаляване на възпалението в червата;
• Подобряване на храносмилателния процес;
• Възстановяване на чревната микрофлора;
• Повишаване на устойчивостта на организма срещу стрес и автоимунни реакции.

Много от състоянията като болест на Крон и улцерозен колит, които попадат в рамките на Синдрома на раздразненото черво, са автоимунни по характер и следователно се повлияват много добре от лекарствените гъби, заради тяхното подчертано имуномодулиращо действие. Като източници на разтворими и неразтворими фибри, гъбите и гъбните полизахариди са широко изследвани за техния потенциал при лечението на възпалителни заболявания на червата.

В направени in vivo проучвания с широко срещани гъби като например Обикновена печурка и гъба Кладница (Pleurotus ostreatus) е доказано, че те са ефективни за намаляване на увреждането на лигавицата и активността на миелопероксидазата в здравите части.^1,2

Полизахаридните екстракти от други известни лекарствени гъби, като например: Рейши (Ganoderma lucidum), Шийтаке (Lentinula edodes) и гъба Мейтаке (Grifola frondosa) също показват защитно действие при модели на синдром на раздразненото черво.

Рейши (Ganoderma lucidum) е много известна гъба и широко изследвана заради своите подчертани противовъзпалителни и имуномодулиращи свойства. Проучване, публикувано в „Журнал на медицинските храни“ (“Journal of Medicinal Food”) през 2015 г., показва, че екстракт от Рейши може да намали възпалението в червата и да подобри симптомите на пациенти със синдром на раздразненото черво. В друго изследване, тритерпенов екстракт от Рейши предотвратява свързаната с колит карциногенеза при мишки.^3-5

Гъбата Шийтаке (Lentinula edodes) съдържа бета-глюкани, които доказано укрепват имунната система и подкрепят чревната флора, като по този начин подобряват храносмилането. Проучване, публикувано в „Международен журнал по медицинските гъби“ (“International Journal of Medicinal Mushrooms”) през 2017 г. установява, че бета-глюканите от гъба Шиитаке могат да имат положителен ефект върху чревната микрофлора и могат да облекчат симптомите на синдром на раздразненото черво.⁶

Гъбата Майтаке (Grifola frondosa) също оказва противовъзпалителен ефект и подпомага чревната функция.⁷

Екстракт на базата на гъба Агарикус (Agaricus subrufescens) предизвиква положителни промени в цитокиновите профили при пациенти с улцерозен колит и болест на Крон.⁸

Гъба Чага (Inonotus obliquus) традиционно се използва за лечение на чревни разстройства при източните народи, а днес учените доказват, че водният екстракт от Чага облекчава възпалението при модел на колит при мишки, докато етаноловият екстракт от гъбата намалява увреждането на ДНК в лимфоцитите при пациенти със синдром на раздразненото черво.^9-10

Препоръчителните дозировки на лечебните гъби могат да варират в зависимост от конкретния продукт и концентрацията на активните съставки. Обикновено се препоръчва прием на 1-3 грама прах от съответната лекарствена гъба на ден или еквивалентна доза от стандартизиран екстракт. Важно е да се консултирате с медицински специалист-микотерапевт преди започване на прием на добавки с лечебни гъби, за да определите подходящата дозировка и да избегнете възможни взаимодействия с други лекарства.

Синдромът на раздразненото черво е хронично състояние, което изисква комплексен подход. Освен медикаментозната терапия, природните средства като лекарствени гъби и правилното хранене могат значително да намалят симптомите и да подобрят качеството на живот. Лечебните гъби като Рейши, Шийтаке, Майтаке и Чага показват обещаващи резултати в изследванията и доказано допринасят за облекчаване на симптомите при пациенти със синдрома на раздразненото черво. Ако страдате от този синдром, обаче, консултацията със специалист е важна първа стъпка за определяне на най-подходящите за вас подход и терапия.

Източници:

1. The effects of whole mushrooms during inflammation. Yu S, Weaver V, Martin K, Cantorna MT. BMC Immunol. 2009;10:12
2. Effects of pleuran (beta-glucan isolated from Pleurotus ostreatus) on experimental colitis in rats. Nosál’ová V, Bobek P, Cerná S, Galbavý S, Stvrtina S. Physiol Res. 2001;50(6):575–581
3. Mushroom Ganoderma lucidum prevents colitis-associated carcinogenesis in mice. Sliva D, Loganathan J, Jiang J, Jedinak A, Lamb JG, Terry C, Baldridge LA, Adamec J, Sandusky GE, Dudhgaonkar S. PLoS One. 2012;7(10):e47873
4. The water-soluble extract from cultured medium of Ganoderma lucidum (Reishi) mycelia (Designated as MAK) ameliorates murine colitis induced by trinitrobenzene sulphonic acid. Hanaoka R, Ueno Y, Tanaka S, Nagai K, Onitake T, Yoshioka K, Chayama K. Scand J Immunol. 2011;74(5):454–462
5. The water-soluble extract from cultured medium of Ganoderma lucidum (Reishi) mycelia (Designated as MAK) ameliorates murine colitis induced by trinitrobenzene sulphonic acid. Hanaoka R, Ueno Y, Tanaka S, Nagai K, Onitake T, Yoshioka K, Chayama K. Scand J Immunol. 2011;74(5):454–462
6. Intestinal anti-inflammatory activity of lentinan: influence on IL-8 and TNFR1 expression in intestinal epithelial cells. Nishitani Y, Zhang L, Yoshida M, Azuma T, Kanazawa K, Hashimoto T, Mizuno M. PLoS One. 2013;8(4):e62441
7. Grifola frondosa water extract alleviates intestinal inflammation by suppressing TNF-alpha production and its signaling. Lee JS, Park SY, Thapa D, Choi MK, Chung IM, Park YJ, Yong CS, Choi HG, Kim JA. Exp Mol Med. 2010;42(2):143–154
8. Effect of an extract based on the medicinal mushroom Agaricus blazei Murill on expression of cytokines and calprotectin in patients with ulcerative colitis and Crohn’s disease. Førland DT, Johnson E, Saetre L, Lyberg T, Lygren I, Hetland G. Scand J Immunol. 2011;73(1):66–75
9. Orally administered aqueous extract of Inonotus obliquus ameliorates acute inflammation in dextran sulfate sodium (DSS)-induced colitis in mice. Mishra SK, Kang JH, Kim DK, Oh SH, Kim MK. J Ethnopharmacol. 2012;143(2):524–532
10. Chaga mushroom extract inhibits oxidative DNA damage in lymphocytes of patients with inflammatory bowel disease. Najafzadeh M, Reynolds .D, Baumgartner A, Jerwood D, Anderson D. Biofactors. 2007;31(3-4):191–200