Гъбата Кориолус (Coriolus versicolor) е дар от природата с доказани противоракови и противовирусни свойства.

 

Хилядолетна история и научен интерес

Гъбата Кориолус (Coriolus versicolor), известна още като „Траметес версиколор“ и популярна под името Turkey Tail („Пуешка опашка“), е една от най-разпознаваемите дървесни гъби в света. Тя расте върху дървесина и се отличава със своите концентрични шарки в пъстри цветове — от кафяво и сиво/синкаво до оранжево. Но зад тази интересна „декоративна“ външност се крие една от най-добре проучените лечебни гъби в света.

Използването ѝ за медицински цели датира отпреди повече от 2000 години. В китайската традиционна медицина тя е позната под името Yun Zhi („облачна гъба“), а в Япония – Каваратаке (Kawaratake). Древните лечители на Изтока са я използвали за подсилване на жизнената енергия Qi, за укрепване на белите дробове и далака, и за стимулиране на естествените защитни сили на организма. Съвременните научни изследвания само потвърждават това древно знание, като определят Кориолус като един от най-мощните природни имуно-модулатори в борбата с тежки заболявания.

Днес медицинският интерес към тази гъба се фокусира върху двете основни активни съставки – PSK (Polysaccharide K) и PSP (Polysaccharide Peptide). И двете представляват (белтъчно-свързани) полизахариди, които оказват мощно имуномодулиращо, противотуморно и противовирусно действие, подкрепено от десетки клинични изследвания в Япония, Китай, Европа и САЩ.

 

Противовирусните свойства на Кориолус: особено значение при човешкия папиломен вирус (HPV)

През последните години Кориолус привлича вниманието не само в онкологията, но и в вирусологията – особено с потенциала си да помага при инфекции с човешки папиломен вирус (ЧПВ, HPV), който стои в основата на редица заболявания, включително рак на маточната шийка.

Активните съединения в екстракта от Кориолус – PSK и PSP показват способност да инхибират вирусната репликация и да активират клетъчния имунитет, включително естествените клетки – убийци (NK) и Т-лимфоцитите, които разпознават и унищожават инфектирани клетки.

Клиничните проучвания върху локални препарати, съдържащи екстракт от Кориолус, демонстрират ясно подобрение при жени с HPV-позитивни лезии и лека дисплазия на маточната шийка. В някои изследвания процентът на спонтанна ремисия и нормализиране на цитологичните резултати надвишава 60–70%, в сравнение с контролните групи без лечение.

Механизмът на действие на Кориолус при цервикални проблеми вероятно включва:

• Стимулиране на локалния мукозен имунитет;
• Подобряване на регенерацията на епителните тъкани;
• Антивирусен ефект чрез модулация на цитокини и интерферон-гама.

Тези данни превръщат Кориолус в ценна природна подкрепа за женското здраве – не само като помощен агент при инфекции с HPV, но и като част от превенцията на цервикални промени, особено при жени с отслабен имунитет или хронични вирусни носителства.

Кориолус в онкологията: биологични механизми, клинични изследвания и научни доказателства за противораковото действие

Клиничните наблюдения, направени върху гъбата Кориолус през последните 30 години са подкрепени от редица предклинични и лабораторни изследвания, които изясняват как полизахаридите, които се съдържат в гъбата, оказват ефекта си:

• Активация на имунната система – екстрактът от Кориолус стимулира NK-клетки, макрофаги, Т-лимфоцити и дендритни клетки;
• Инхибиране на ангиогенезата – Кориолус потиска образуването на нови кръвоносни съдове в тумора;
• Индуциране на апоптоза – насърчава програмираната клетъчна смърт в туморните клетки;
• Антиоксидантна и противовъзпалителна защита – намалява оксидативния стрес и възпалителните цитокини;
• Подобряване на чревния микробиом, който от своя страна регулира имунната реакция на целия организъм.

 

Японски клинични изследвания с полизахариди от Кориолус при стомашен и колоректален рак

Най-впечатляващата база данни с изследвания върху гъбата кориолус идва от Япония, където полизахаридът, специфичен за гъбата (PSK – Polysaccharide K) се използва в клиничната практика още от 70-те години като адювантна терапия при рак на стомаха и дебелото черво.

Едно от ключовите изследвания, публикувано в Cancer Immunology, Immunotherapy (PMC3017241)¹, включва няколко хиляди пациенти и показва, че добавянето на полизахариди от Кориолус към стандартното лечение (операция + химиотерапия) води до значимо подобрена преживяемост и намален риск от рецидив.

Резултатите от японските мета-анализи показали, че при пациенти със стомашен рак, комбинираната терапия с полизахариди от Кориолус увеличава 5-годишната преживяемост с около 8–12% спрямо контролната група.

Подобни резултати се наблюдават и при колоректален рак.

Пациентите, приемали полизахариди от Кориолус, имали по-добра толерантност към химиотерапията и по-малка честота на вторични инфекции.

Механизъм на действие:

Екстрактът от Кориолус с високо съдържание на полизахариди разбира се е природно средство, той не е фармацевтичени цитотоксичен агент. И все пак, учените установили, че той усилва противотуморния имунен отговор, като активира:

• NK клетките и макрофагите;
• Т-клетъчния отговор (Th1 тип);
• Продукцията на цитокини, включително IL-2 и IFN-γ;
• Намалява имунната супресия, предизвикана от тумора.

Заключението на авторите било, че полизахаридът от Кориолус PSP може да се разглежда като имунологичен „адювант“ към стандартните терапии, който не само подобрява преживяемостта, но и качеството на живот, без значими странични ефекти.

 

Ползи от Кориолус при белодробен, колоректален рак и рак на гърдата

По-нови мета-анализи, публикувани в Integrative Cancer Therapies (SAGE, 2015)², обобщават клинични резултати от над 30 рандомизирани проучвания при пациенти с различни видове рак — на белия дроб, дебелото черво и гърдата.

Основните изводи от анализа са, че пациентите, получавали PSK или PSP (полизахариди от Coriolus), показват по-добър имунен профил – повишени нива на NK клетки, CD4/CD8 съотношение и подобрено производство на антитела.

Наблюдава се по-добро качество на живот (по-малка умора, по-добър апетит и общ тонус).

При някои групи се регистрира тенденция към по-дълга преживяемост, особено при адювантна употреба след операция и химиотерапия.

Интересен аспект: авторите подчертават, че Кориолус е един от малкото природни екстракти с толкова солидна клинична база, и че при избор на екстракт от Кориолус се изисква по-добра стандартизация на дозите.

Полизахаридите от Кориолус са изследвани и при напреднал белодробен рак в рандомизирано клинично проучване на Tsang et al., 2003 (PubMed 12814145)³, изследователите оценяват ефекта на Кориолус при пациенти, преминаващи стандартно лечение.

Пациентите, които приемали полизахадиди от Кориолус, имали по-бавно прогресиране на заболяването. Докладван бил подобрен имунен статус и по-малка честота на инфекциозни усложнения. Качеството на живот и общото състояние на пациентите, приемали Кориолус, се подобрил значително.

 

Имуномодулиращи ефекти при рак на гърдата

През 2012 г. е публикувано изключително важно фаза I клинично проучване от – Torkelson et al., в ISRN Oncology (PMC3369477)⁴.

То изследва безопасността и биологичните ефекти на стандартизиран екстракт от Кориолус при жени с рак на гърдата след приключено стандартно лечение (операция, лъче- и химиотерапия).

Пациентките приемали Кориолус в дози до 9 g/ден в продължение на 6 седмици.

Не са установени токсични ефекти или негативни лекарствени взаимодействия.

Затова пък били наблюдавани значителни увеличения на активността на NK клетките и повишени нива на интерлевкин-2 и γ-интерферон, което подсказва възстановяване на имунната функция след тежко онкологично лечение.

Всички тези резултати демонстрират, че екстракт от гъбата Кориолус с високо съдържание на полизахариди може безопасно да се използва като поддържаща терапия при пациенти след онкологично лечение, подпомагайки възстановяването на имунната система и потенциално намалявайки риска от рецидив.

 

Безопасност и съвместимост с конвенционални терапии

Всички цитирани клинични проучвания потвърждават, че екстрактите от Кориолус са безопасни и добре поносими, включително при пациенти, подложени на химио- и лъчетерапия.

Не се съобщават сериозни странични ефекти, а леките реакции (като преходна умора или стомашен дискомфорт) са редки и преходни.

Въпреки това, тъй като гъбата има силно имуномодулиращ ефект, се препоръчва употребата ѝ да бъде под лекарски контрол, особено при пациенти, които получават имунотерапия, хормонална терапия или цитостатици.

 

Кориолус – мост между древната медицина и съвременната онкология

В заключение може да се каже, че гъбата Кориолус е пример как хилядолетното познание на Изтока може да бъде потвърдено и използвано от модерната наука в съвременните протоколи за лечение.

Тази гъба не е „чудодейно“ средство, а биологично-активен имуномодулатор, който може да подкрепи ефективността на традиционното лечение при рак и да подобри общото състояние на пациентите.

Научните данни ясно показват, че при рак на белия дроб и гърдата полизахаридите от Кориолус подкрепят имунната реакция и водят до подобрено качество на живот, а при стомашен и колоректален рак приемът на висококонцентрурани полизахариди от Кориолус удължава преживяемостта на пациентите. При HPV-инфекции и леки цервикални лезии – приемът на Кориолус води до ускорена ремисия и противовирусна защита.

Можем само да се надяваме, че в бъдеще все повече български и световни онколози ще възприемат интегративния подход към пациентите, при който традиционните и модерните подходи се срещат в името на здравето на човека.

Оставете коментар:

Източници:

1. Fujii, T., Ota, T., & Watanabe, M. (2010). Clinical efficacy of polysaccharide K (PSK) in cancer treatment: A systematic review and meta-analysis. Cancer Immunology, Immunotherapy, 59(4), 653–661.
2. Eliza, W. L. Y., Fai, C. C., & Chung, L. P. (2015). A systematic review of Coriolus versicolor polysaccharide peptide as an immunotherapeutic in cancer. Integrative Cancer Therapies, 14(3), 201-211.
3. Tsang, K. W., Lam, C. L., Yan, C., Mak, J. C., Ooi, G. C., Ho, J. C., Lam, B., Ip, M. S., & Chan-Yeung, M. M. (2003). Correlation of serum levels of YKL-40, IL-6, and IL-18 with clinical outcomes in patients with advanced non-small-cell lung cancer treated with polysaccharopeptide (PSP). American Journal of Chinese Medicine, 31(1), 85–94.
4. Torkelson, C. J., Sweet, E., Martzen, M. R., Sasagawa, M., Wenner, C. A., Gay, J., Putiri, A., & Standish, L. J. (2012). Phase 1 clinical trial of Trametes versicolor in women with breast cancer. ISRN Oncology, 2012, Article ID 251632.
5. Standish, L. J., Wenner, C. A., Sweet, E. S., Bridge, C., Nelson, A., Martzen, M., Torkelson, C. (2012). Trametes versicolor mushroom immune therapy in breast cancer. ISRN Oncology, 2012, Article ID 251632.
6. Kidd, P. M. (2000). The use of mushroom glucans and proteoglycans in cancer treatment. Alternative Medicine Review, 5(1), 4–27.
7. Wasser, S. P. (2014). Medicinal mushrooms as a source of antitumor and immunomodulating polysaccharides. Applied Microbiology and Biotechnology, 60(3), 258–274.
8. Chu, K. K. W., Ho, S. S. S., & Chow, A. H. L. (2002). Coriolus versicolor: A medicinal mushroom with promising immunotherapeutic values. Journal of Clinical Pharmacology, 42(9), 976–984.
9. Silva, D. D., Rapior, S., Sudarman, E., Stadler, M., Xu, J., Alias, S. A., & Hyde, K. D. (2013). Bioactive metabolites from macrofungi: Ethnopharmacology, biological activities, and chemistry. Fungal Diversity, 62(1), 1–40.
10. Delugeau, N., & Herbrecht, R. (2018). Clinical potential of the immunomodulating mushroom Coriolus versicolor in oncology and infectious diseases. Phytotherapy Research, 32(8), 1606–1615.
11. Lau, C. B. S., Ho, C. Y., Kim, C. F., Leung, K. N., Fung, K. P., Tse, T. F., Chan, H. H. L., & Chow, M. S. S. (2004). Cytokine response of human peripheral blood mononuclear cells to the polysaccharide peptide complex derived from Coriolus versicolor. Phytomedicine, 11(3), 246–253.